Казвам се Орлин Миланов. Отглеждам и развъждам расови кучета от породата ротвайлер. Живея в гр. София, където имам и развъдник. Ротвайлерът е мое хоби, радост и утеха...
...Kогато някога римските легиони се оттеглили от Южна Европа те оставили в напуснатите земи едри, наподобяващи мастифа кучета, с които били ходили на лов и на война. През ранното средновековие в град Ротвайл на Некар в Германия тези кучета са били кръстосвани с местните овчарски породи...
Обичам те мое прекрасно момиче...завинаги...
Анелия Бойкова Mиланова (05.06.1986-29.08.2009)
Грижи, обучение и още за Вашия ротвайлер: РОТВАЙЛЕРЪТ - ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ...КУЧЕШКО УЧИЛИЩЕ, РИНГ-ДРЕСУРА, ИНДИВИДУАЛНО ОБУЧЕНИЕ, КОНСУЛТАЦИИ, ЗАКУПУВАНЕ, КАК, КОГА, ЗАЩО и ПО КОЛКО ...всичко около ротвайлера...

Ще се радвам да споделите с мен Вашите впечатления и препоръки към сайта...

Име: 
Email:* 
Вашия текст:* 
Въведете кода от изображението
Име: Светлана Василева
Дата: 2009-10-19
Здравейте,
Моят ротвайлер RAAD Geriat's Merry DOGS е син на Вашият Joko Von Tishevitsa и Izzi Geriat's Merry Dogs. Напълно споделям написаното от Вас. Раад се отзова малко случайно у нас. Беше ми подарък за рожден ден. И преди съм гледала големи кучета първо дог, а после 3 средно азиатски овчарки, но този малък бебчо ми влезе под кожата още с пристъпването прага на домът ми. Гледах го до 1 година, но за съжаление пътуваме често в чужбина и се наложи да го оставя при баща ми за отглеждане. Сега отново се върнахме и естествено Раад си е пълноправен член в семейството. Страхотно куче е, не е забравил нищо от това, което съм го учила, макар че при баба и дядо си е бил глезен. Точно както Вие го описвате - стои над нещата, тъй като имам 6 годишен син и 17 годишна дъщеря. Всеки от тях си изразява по различен начин обичта към него и той ги ТЪРПИ ГЕРОЙСКИ.Мен ме е приел като МАМА и когато останем на саме се глези безобразно, но има ли други хора и усети ли по тона ми, че няма да играем се държи сериозно и ОТГОВОРНО. В момента Раад е на 3 години, но не е бил обучаван професионално. Въпросът ми е дали не е вече късно да му се проведе такова обучение, защото искам И АЗ ДА СИ ХОДЯ С РЪЦЕТЕ В ДЖОБОВЕТЕ при разходка. Наистина да имаш такова куче е голяма отговорност, постоянно съм на щрек, може би защото не съм била постоянно до него и му нямам пълно доверие, макар че до сега не е проявявал агресия, освен да се отбрани от махленските кучета. Но и когато го извикам не се връща веднага при мен. Не мога да кажа че ми се подчинява безпрекословно. Това е и причината да искам обучението му да бъде продължено от професионалист. Какво можете да ми предложите в тази връзка? Предварително Ви благодаря
Желая Ви успех
Назад
 Напред
Прочети всички