Анелия Бойкова Mиланова (05.06.1986-29.08.2009)
Ротвайлерът е стъпил здраво на земята, защото е уверен в себе си и се отличава с много здрава психика. Неговото добре оразмерено, компактно и яко телосложение издава голяма сила, подвижност и издръжливост.
Той е изключително бдителен защитник на своя стопанин, затова никога не бива да бъде провокиран, дори и на шега.
Видът му е естествен и грубоват, поведението самоуверено и безстрашно, в общия случай е добронамерен към децата (което В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не означава, че ги обича), при постоянство от наша страна изпълнява предано и послушно своите задължения.
Ротвайлерът, който е от "добро семейство" и е правилно възпитан, никога не хапе и не лае, защото според неговата "философска" гледна точка светът е твърде несъвършен, за да го заинтересува със своите преходни ценности.
Кучето е яростен индивидуалист и не се подмазва на никого. Освен това е много стиснато и ревниво и може да устрои истинска битка за своята топка или за обувката на своя стопанин. То ще разкрие нежното си и предано сърце само у дома, в семейството, насаме със своя стопанин. С него то играе и се прави на глупак, хитрува като малко кутре, стараейки се да увлече всички в своята игра.
Покупката, храненето и възпитанието на ротвайлера изисква големи грижи и немалки вложения. Отглеждането и особено развъждането на кучета от тази порода, представлява увлекателно, но и твърде скъпо удоволствие. Не на последно място не бива да забравяме, че развъждането на РАСОВИ кучета става единствено в рамките на организираното клубно развъждане, при спазване на строги правила при подбора на родителите на бъдещото поколение. Всички кученца, които не са се родили под страгия надзор на главния селекционер на клуба, не могат да бъдат наречени истински ротвайлери. Те много често са обременени с генетично унаследени проблеми като тазобедрена или лакетна дисплазия, слаба костна структура, липса на тестиси и на зъби, безпричинна агресия и др.
Стопанинът на ротвайлера трябва да бъде човек, който е достатъчно уверен в себе си. Той трябва с постоянство и твърдост да възпитава и дресира кучето, като отчита, че то се стреми непрекъснато да се налага, да доминира и да се самоутвърждава. Лакомствата са най-добрите стимули при възпитанието на кучето. Боят е недопустим, ако искате вашият ротвайлер да израсне като уравновесено и лесно управляемо куче.
Ако сте решили да си вземете у дома ротвайлер, сте длъжни да си дадете сметка, че усилията за възпитанието му не зависят от неговия произход. При покупката обърнете внимание на родителите. Не забравяйте, че добрата нервна система и работните качества, които са от първостепенно значение за един ротвайлер, се определят главно от наследствеността. Външният вид също. По вида на майката и бащата ще се ориентирате как вашето кутре ще изглежда като порасне.
Агресивността и неуправляемостта на ротвайлера могат да доведат до плачевни последствия и дори до трагедии. Помнете, че кучетата от тази порода се нуждаят от сериозно възпитание и правилна дресура.
Възпитанието на малкия ротвайлер трябва да започне още от първия му ден в дома ви. Всяка проява на агресивност трябва да се подтиска много категорично. Случва се кутрето още на втория месец да показва характер: ръмжи и хапе с острите си зъбки, твърдо отстоява правата си върху яденето и играчките. Ако не овладеете ситуацията навреме, след месец ще имате в дома си не пазач, а тиранин. Ротвайлерът разбира отлично, важно е само навреме и твърдо да му бъде поставена рамката: "може" - "не може". Оптималната възраст за начало на дресурата е 3 - 3,5 месеца. Ласкаво, но настойчиво поддържайте у кутрето желание да изпълнява различни команди. Кученцето ще ги възприеме като весела игра.
Възпитанието и обучението на кучето трябва да става под ръководството на опитен дресьор, най-добре е той самият да притежава ротвайлер. "Всезнаещите" дилетанти не са подходящи консултанти. С четене на книжки нещата също няма да се получат!
Използвайте положителното стимулиране (награждаване на доброто поведение). Отчитайте всички положителни черти в характера на кучето и го поощрявайте, когато ги проявява. Ротвайлерите имат отличен апетит, така че стимулирането с лакомства не е проблем. Необходимо е да различавате неразбирането от нежеланието да се изпълни дадена команда. В първия случай наказанието или принудата е недопустимо. Обучението на ротвайлерите, които в бъдеще ще участват в киноложки изложби, трябва да бъде максимално точно, със съблюдаване на всички нюанси, тъй като по-късно ще бъде много трудно да се поправят допуснатите грешки.
Само опитен специалист може правилно да развие вродените качества на ротвайлера да пази и защитава стопанина си. Насъскването на подрастващото куче срещу други кучета или хора е недопустимо и без изключения ще доведе до трагични инциденти.
Заниманията с ротвайлера са повече от задължителни. Скучаещият на дивана ротвайлер рано или късно става лош и често започва да хапе, дори и своите стопани. За целта препоръчвам на всеки, който иска да има един правилно изграден, социализиран и отлично дресиран ротвайлер да се обърне към Клуба за спортна дресура - "СИРИУС" (виж. страницата - ВРЪЗКИ)
